Транзитни декларации: T1, T2 и крайната дестинация

Митническият статус определя процедурата

T1 обикновено се използва за несъюзни стоки; T2 се използва при съответните движения на съюзни стоки. Само държавата на изпращане не определя митническия статус на стоките. Нуждаем се от съществуващите документи, маршрута и предвиденото местоназначение, за да определим коя процедура е подходяща съвместно с отговорния митнически представител.

Имайте яснота кой носи отговорността

Всяка транзитна операция има титуляр, може да изисква обезпечение и има местоназначение и срок. Превозвачът се нуждае от референтния номер на движението (MRN) и инструкции. Стоките трябва да бъдат представени или получени съгласно приложимата разрешена процедура. Разписката за доставка в склад не е автоматично доказателство, че транзитът е приключен.

Планирайте следващия митнически режим

Транзитът отлага съответните вносни сборове по време на движението; той не прави стоките необлагаеми. В местоназначението стоките трябва да преминат към договорения следващ режим, като например вносно митническо оформяне или друга разрешена митническа процедура. Потвърдете митническото учреждение или одобрения получател, преди превозното средство да потегли.

Свържете транзита с граничната информация

При преминаване на норвежката граница с автомобилен транспорт чрез Digitoll транзитният референтен номер трябва да бъде включен в съответната информация за пратката. Кой приключва движението зависи от това дали то завършва на границата, или в одобрено вътрешно местоназначение. Потвърждаваме тази последователност като част от офертата, вместо да третираме T1 просто като общ допълнителен документ.

Преди стоките да тръгнат